PirinLive

 История

ФК "Пирин" е основан през 1922 г., когато в Благоевград започва съществуването си първият футболен клуб - Илинден. В следващите няколко години в града бързо изникват още няколко организации на аматьорски начела. Иначе за първообраз на "Пирин" се смята СК "Ботев", който е основан през 1934 г., след обединение на "Тича" и "Левски". Три години по-късно СК "Ботев" печели първото си отличие - областен първенец, след като на финала побеждава Македонска Слава с 2-1. Любопитното е, че през 1946 г. клубът е обединен точно с Македонска Слава, а новото дружество е кръстено на името на Юлий Дерменджиев. Настоящото си название "Пирин", клубът от Благоевград получава през 1970 г. До 1973 г., "Пирин" е един от най-стабилните клубове в Югозападна България, но така и не може да намери място в елитната футболна дивизия у нас. През сезон 1972/73 г. обаче, този факт е променен. Клубът си извоюва правото да мери сили с най-добрите отбори в България. В първата си кампания в "А" група, през 1973/74, "Пирин" завършва на 11-о място. Следват шест поредни години, в които отборът е в елитната дивизия. В този период благоевградчани са неизменно в златната среда, между 6-о и 12-о място. През 1979 г. отбора печели своята група в Купа Интертото. През сезон 1980/81 г. отбора печели само 26 точки и финишира на последната 16-а позиция, изпадайки в "Б" група. Година след изпадането си, "Пирин" отново се завръща в "А" група, но изкарва в елита само един сезон преди пак да изпадне. Следват две години в "Б" група. По време на тях обаче, "орлетата" успяват да изградят доста качествен тим. През 1984 г. отборът печели без проблеми промоция за "А" група. Следващият сезон - 1984/85 г. пък е най-успешният в досегашната история на клуба. "Пирин" завършва на 5-о място в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. Дебютното участие на тима от Благоевград в турнирите на Стария континент обаче, не може да се определи като добро. "Орлетата" срещат в първия кръг "Хамарбю ИФ" и не успяват да окажат сериозна съпротива на шведския клуб. У дома "Пирин" губи с 1:3, а на Скандинавския полуостров губи с 0:4. През следващите години клубът е неизменен участник в "А" група и си спечелва славата на корав противник от "златната среда" на елита. "Орлетата" не успяват да повторят доброто си представяне в първенството от 1985 г., но пък за сметка на това изиграват две запомнящи се кампании за Купата на България. Първата е през 1992 г. Със силна игра "Пирин" успява да достигне до последната среща за трофея, където губи от "Левски" (София). Класирането за финала дава право на "Пирин" да играе в турнира за Купата на носителите на купи, тъй като "сините" същата година триумфират и в шампионата. В квалификационния кръг "Пирин" отстранява ФК "Шаан" от Лихтенщайн, след победи с 3:0 у дома и с 1:0 като гост. В първия основен кръг на евронадпреварата обаче, изпитанието е далеч по-тежко. Съперник на клубът от Благоевград е гръцкият гранд Панатинайкос. В крайна сметка "орлетата" не успяват да се противопоставят на именития си съперник и отпадат след две загуби. Две години по-късно "Пирин" отново успява да стигне до финала за Купата на България, но отново се разминава с трофея. През 1994 г. на Националния стадион "Васил Левски" "орлетата" губят с 0:1 от "Левски". В следващия сезон пък благоевградчани финишират на предпоследното 15-о място в таблицата и изпадат в "Б" група, слагайки край на златния си период започнал през 1984 г. и продължил 10 години. В края на XX век "Пирин" успява да се завърне за кратко в елитната дивизия, но отново изпада във втория ешелон. След 2000-ата година от школата на "орлетата" излизат редица качествени играчи като Илко Пиргов, Светослав Дяков, Радослав Анев, Христо Златински и Владислав Златинов. С тяхна помощ "Пирин" отново се завръща в елита и успява да се задържи там през сезон 2004/05 г. На следващата година обаче, клубът изпада в сериозна финансова криза. След 2-ия кръг на сезон 2005/06 г. "Пирин" бива изхвърлен във "В" група заради големи задължения към НОИ. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Методи Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г 15". След като "Пирин" успява да влезе в "Б" група, през лятото на 2008 г., започват разговори за обединение с отцепилият се ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), който играе в елита. През декември 2008 двата клуба се обединяват, като новият тим участва в „А" група, а с квотата за Западната "Б" група до края на сезона се състезава тимът на Пирин (Банско), който домакинства на стадиона в Банско. Няколко месеца след обединението "Пирин" постига и първият си успех - класиране за трети път в историята си на финал за Купата на България. По пътя към последния мач за трофея "орлетата" елиминират грандовете ЦСКА и Левски. На 26 май 2009, "Пирин" е подкрепян от над 5000 благоевградчани на стадион "Георги Аспарухов" в София, но губи финала от Литекс (Ловеч). На 9 юни 2011 г. отбора е изваден от професионалният футбол заради финансови задължения и за сезон 2011-2012 е изптатен да играе във "В" ЮЗФГ с аматьорски статут. Сега с управлението на отбора се ангажира община Благоевград, която с помощта на бизнеса в града ще се опита максимално бързо да върне легендарния отбор в професионалния футбол. Дълъг е списъкът с футболистите, носили екипа на Пирин и спечелили завинаги признанието на феновете. Безспорно първото място е за най-голямата звезда на България Димитър Бербатов. И нататък: Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Крум Бибишков, Спас Делев, Спиро Дебърски, Йордан Боздански, Емил Мицански, Красимир Безински, Юри Иваников, Димитър Коемдгиев, Георги Бижев, Георги Варадев, Борис Николов, Йордан Самоковлийски, Христо Христов-Бараката, Илия Реджов, Спаско Занков, Николай Гавалюгов, Атанас Ласков, Борис Анастасов, Васил Терзийски, Румен Спасов, Иван Бербатов, Ангел Драганчев, Валери Цветков, Йордан Мурле и още, и още ...
© 2007 ПИРИН БЛАГОЕВГРАД